• Letov S.328 "Врана"
• RZL-43B "Чайка"
• Avia B.534 "Доган"
• КБ-5 "Чучулига"
• Junkers Ju87 "Щука"

                При създаването си авиополка е въоръжен със самолет Як-23, след което последователно е превъоръжаван със самолети МиГ-15, МиГ-15БИС, Миг-17, МиГ-17ПФ. През 1957 г. авиополка получава 24 броя самолети МиГ-19С и 12 броя МиГ-19ПМ. Полка получава 11 броя МиГ-21Ф13 през 1963 г., а през 1969 г. 12 броя МиГ-21М.  Последната модификация на МиГ-21 БИС идва на въоръжение на 15 декември 1983г. През 2000 г. на въоръжение постъпват самолетите Л-39 и МиГ-29, който е изтребител от четвърто поколение.

Як-23

Предназначение - изтребител
Основни тактико-технически данни:

Полетно тегло - 3784 kg
Максимална скорост на полета - 935 km/h
Практически таван – 14800 m
Далечина на полета – 1030 km
Силова установка – двигател “РД-500”
с мощност 1520 к.с
Дължина на самолета - 8,12 m
Разпереност на самолета - 8,70 m
Въоръжение - 2 оръдия НР-23
Екипаж - 1 пилот

                  До 1951 г. конструкторското бюро "Яковлев" изпитва много реактивни изтребители с бъчвообразно тяло, като основно внимание се отделя на усъвършенстването на Як-15, който трябвало да конкурира по-добрия МиГ-15. Сред експерименталните изтребители, създадени за достигане на тази цел са: Як-19, снабден с двигател РД-10Ф, Як-25 с по-мощния турбореактивен двигател РД-500 (първи полет през октомври 1947 г.), Як-30 със стреловидно крило (първи полет през септември 1948 г.) и Як-50 с двигател ВК-1 (полетял през юли 1949 г.). Всички те остават експериментални изтребители, а в серийно производство влиза самолет Як-23. Той запазва вече изпитаната конструкция на фюзеляжа на Як-15 и Як-17 с работеща обшивка, удобен е за експлоатация - цялата предна част на фюзеляжа се снема много лесно. Външно самолетът се отличава от Як-17 със значително увеличения кил, по-висок стабилизатор и разположени по-близо до фюзелажа основни опори на колесника. Първият полет на опитния образец е на 17 юни 1947 г., а в началото на 1948 г. самолетът с неголеми изменения е пуснат в серийно производство. Общо са произведени 310 машини, като много от тях са използвани от тогавашните партньори на СССР - България, Чехословакия (обозначение - S-101), Полша и Румъния. Учебно-тренировъчният самолет Як-23УТИ е започва изпитания през 1949 г.

             МиГ–15 е първият съветски масов реактивен изтребител. Неговото проектиране започва през 1946 год. Първият опитен образец И-310/С-01 извършва първия си полет на 30.12.1948 год. Строежът на самолета става в осем руски завода. На първия опитен самолет С-01 е поставен закупен от Великобритания двигател “Rolls-Royce Nene I” (21,9 kH ), на опитния самолет С-02 и С-03 – двигател “Rolls-Royce Nene II” ( 22,3 кН). На серийния МиГ –15 е монтиран ТРД РД-45Ф, представляващ копие на двигателя на “Nene II”.
             МиГ-15бис /СД/- усъвършенстван сериен вариант, отличаващ се с монтирания двигателя ВК-1 вместо РД-45Ф, оръдие НР-23 вместо НС-23, няколко изменения в конструкцията на планера и подобрено оборудване.
                Първият полет на опитния образец се състои през септември 1949 год., а серийното производство започва през 1950 год. В СССР са построени 11 073 самолета МиГ-15. Производството на едноместни варианти на МиГ-15 по лиценз е организирано в Чехословашката фирма "Аеро" под названието S 102/S 103 и в Полша под названието Lim-1/Lim-2. По този начин във всички страни производителки са построени около 15 560 самолета МиГ-15.
             На първите МиГ-15 е монтиран жироскопски автоматичен стрелкови прицел АСП-1Н с оптически далекомер, на МиГ-15бис – прицел АСП-3Н, обезпечаващи разстоянието на прицелната стрелба от 180 до 800 м при размер на целта от 10 до 35 м /АСП-1Н/ или от 7 до 45 м /АСП –3Н/. При всички модификации на самолета се използва фотокартечница С-13, монтирана върху носовата част на тялото. При МиГ-15 има и фотоапарат АФА-ИМ.
             Пилотажно-навигационното оборудване на МиГ-15бис включва електродистанционен жиромагнитен компас ДГМК-3, комбиниран указател на скоростта КУС-1200, вариометър ВАР-75, високомер ВД-15, указател на числото М от типа М-46, комбиниран авиохоризонт АГК-47, радиополукомпас с измервател РПКО-10М. вместо РПКО-10. В самолета МиГ-15бис се използва оборудване за сляпо кацане ОСП-48, монтирано първо на съветските изтребители и включващо автоматичен радиокомпас АРК-5 “Амур”, радиовисотомер с малка височина РБ-2“Кристал”, маркерен радиоприемник МРП-48 “Хризантема”.
             МиГ-15 е оборудван с приемо–предавател КБ, радиостанция РСИ-6К, която на по-късните МиГ-15бис е заменена със станция РСИУ-3 “Клен”. От 1952 год. в кабината на МиГ-15бис е поставен перископ за задно виждане ТС-25 или ТС-27. При МиГ-15бис въоръжението включва само едно оръдие НР-23, на мястото на другите две е монтиран фотоапарат АФАБ-40.

                    Миг-17 – един от най-разпространените изтребители в света, в резултат от по-нататъшна модернизация на общопризнатия модел МиГ-15.
Представлява средноплан на нормална схема със стреловидни крила и опашни плоскости и един двигател в опашната част на фюзелажа.
             На 01.09.1951 год. правителството на СССР взема решение за голямо серийно производство на МиГ-17. Самолетът за първи път е показан на въздушния парад в Тушино на 20.06.1953 год. Приет е на въоръжение във ВВС в повече от 30 страни в Европа, Близкия Изток, Африка, Азия. Широко е използван при разрешаването на различните военни конфликти /1950 – 1980 год./. Освен в Русия /8000 самолета/ са произвеждани и в Полша под названието Lim – 5 /МиГ – 17Ф/ и в модифицираните варианти Lim – 5m, Lim –5P и Lim – 6, а така също в Китай J- 5 /МиГ – 17Ф/, J –5A /МиГ – 17ПФ/ и двуместните учебно-тренировъчни варианти JJ-5.   Експортирал се е и под названието FT –5 и TF - 5 в Бангладеш, Пакистан, Судан и Танзания. От отчета за производство по лиценз числото на построените самолети надвишава 11 000.
                 Фронтовите изтребители са екипирани с жироскопични автоматични прицели АСП – ЗНМ или АСП – 4НМ, фотокартечница С-13 в предната част на тялото.
         Самолетите МиГ-17П и МиГ-17ПФ са снабдени съответно с радиоприцел “Коршун” и “Изумруд”. Част от самолетите МиГ-17 са снабдени с топлопеленгатори, прицел СИВ, обезпечаващи бойно приложение на самолетите при тъмно време в денонощието. Самолетите имат радиокомпас АРК –5 ”Амур”, радиовисотомер РВ –2 “Кристал”, перископ за задно виждане.
                 МиГ-17Р е обурудван с магнетофон МАГ-9.
                МиГ-17 - изходен фронтови изтребител МиГ-17Ф - вариант с форсиран двигател ВК-1Ф МиГ-17П /СП-7/ - сериен лек пригоден за всяко време прехващач с радиолокатор РЛС РП-1 “Изумруд-1”.
                МиГ-17ПФ - /СП-7Ф/ - вариант на прехващача МиГ-17П с форсиран двигател. Строен в Полша - LIM-5P и Чехословакия S104.
                МиГ-17ПФУ - вариант на МиГ-17ПФ, само че с оръдейно въоръжение.

               В края на 1953 г. в монтажния цех в завода ОКБ "И. Микоян" излиза самолет СМ-9 с два форсажни двигателя АМ-9 /по-късно РД-9Б/, станали прототип на МиГ-19. Първото облитане на предсерийния самолет СМ-9 се провежда на 05.01.1954 г. Следват опитните самолети СМ-9/2 и СМ- 9/3. Първият и третият самолет послужили като образец за внедряване в серия на изтребителя МиГ -19 и МиГ- 19С. МиГ-19 за първи път е показан пред широка публика на въздушния парад в Тушино на 03.07.1955 г. Изтребителят МиГ-19 се произвежда по лиценз в Чехословакия /S-105/, в Китай /F-6 “Сенян” и A/Q-5/. До скоро Китай активно произвежда за експорт модификацията на този самолет, получил името А/Q-5. Самолетът е оптимизиран за нанасяне на щурмови удари. В историята на авиацията МиГ-19 влиза като първият сериен самолет със свръхзвукова скорост на полета. МиГ-19 е първият в света сериен свръхзвуков изтребител. Независимо от факта, че МиГ -19 е разработен една година по-рано от аналогичния американски изтребител F-100 “Супер-Сейбър” на фирмата “Нортроп Америкън”, той го превъзхожда по ред характеристики /скорост, маневреност, простота на пилотиране и др./, но отстъпва в електронно оборудване.
   Конструкция:
Първият в света свръхзвуков самолет с целеобръщателен стабилизатор /МиГ-19С/. Самолетът е изпълнен по нормална аеродинамична схема със средно разположени крила и стреловидност. Фюзелажът е кръгъл в носовата и овален в задната част на сечението. Кабината на пилота има стационарно предно остъкление и подвижен фанар. В началните модификации на самолета се използват неподвижен по дължина на преместването фанар, в последните намират място фанари със стационарна задна част и подвижна в страни предна част. С модификацията МиГ-19С се използва и катапултно кресло с телескопично изхвърлящ механизъм. На опитните самолети се използват двигатели АМ-5 и АМ-5Ф, а на серийните - двигатели РД-9Б с тяга 2650 кГ без форсиране и 3250 кГ на форсаж. Вътрешната горивна система, състояща се от фюзелажни и крилни резервоари, може да бъде допълнена от два окачваеми резервоара (подтелни баки - ПТБ) под крилата. Въздухозаборникът е централен, нерегулируем с прегради. Модификация МиГ-19П има изменена носова част за установка на бордовия радиолокационен прицел. МиГ-19 е снабден с 3 секционни спирачни щитове и спирачни парашути. Стационарното въоръжение се състои /в зависимост от модификацията/ от 3 или 2 оръдия НР-30, поместени в околофюзелажните части на крилото, а така също и в предната част на въздухозаборника. Колесникът на самолета е триопорен, с по една гума на всяка стойка.
   Оборудване:
Самолетите МиГ-19П, МиГ-19ПМ и МиГ-19ПМУ са снабдени с радиоприцел РП-1 или РП-5 с две антени във въздухозаборника /една-обзорна, друга- за прихващане и съпровождане на целта/. МиГ-19С е снабден с радиодалекомер СРД или СРД-1М и оптически прицел - АСП-5н-В3. Има система за оповестяване за облъчване РЛС “Сирена-2” и система за радиоопознаване СРО-1, а така също и радиовисокомер РВ-2.
   Въоръжение:
           МиГ-19С може да носи две бомби от 50 до 250 кг. Въоръжението на МиГ-19ПМ и МиГ-19ПМУ включва само четири управляеми ракети (УР) РС-2У /К-5/ и няма оръдия. Под крилата на самолета могат да се закачат две ПТБ по 400 или 760 л. На самолетите МиГ-19С и МиГ-19П може да се закачат под крилата два блока неуправляеми ракетни снаряди (НУРС) С -5 /57мм/.
         МиГ-19 - три оръдия НР-30, две бомби със свободно падане калибър до 250 кг.
         МиГ-19С - три оръдия НР -30, боекомплект 210 патрона всяко, две на крилото и едно на фюзелажа.
         МиГ-19П - две оръдия НР-30, боекомплект 140 патрона всяко.
         МиГ-19ПМ - четири УР К-5 радио-командна система на прицелване и РЛС “Изумруд”
   Допълнителна информация:
       МиГ-19 - различните модификации широко са се използвали във ВВС на: Албания, Афганистан, Бангладеш, България, Унгария, Германия, Египет, Индонезия, Ирак, Иран, КНДР, КНР, Куба, Пакистан, Полша, Румъния, Судан, Танзания, Чехословакия.В някои от тези страни те са в експлоатация и до сега. Освен в СССР са се произвеждали и в Чехословакия и КНР.
  Модификации:
       СМ-9 - прототип на самолета /1953 г./
      МиГ- 19 - модел 1954 г., създдаден на базата на опитния самолет И-360 /СМ-2 / с два двигателя АМ- 9Б /2х 2600 кГс на максимал и 2х 32500 кГс на форсажен режим / и стреловидност на крилата 55°.
       МиГ-19С - фронтови изтребител /1954 г./ с управляем хидроусилвател с целеобръщателен стабилизатор. Серийният базов модел на основата на МиГ-19 достига рекордна скороподемност 180 м/с и максимална скорост съответстваща М = 1.462.
        МиГ-19Ф - фронтови изтребител
     МиГ-19СВ - високополетен дневен прехващач /1955 г./ - максимално облекчен вариант на самолета МиГ- 19С. Въоръжението му се състои от едно оръдие НР-30. През декември 1956 г. с него е била постигната височина 20 740 м.
       МиГ-19П /1954 г./ - изтребител-прехващач за борба с бомбардировачите на противника при лоши климатични условия и през нощта, екипиран с радиоприцел РП-1 "Изумруд". Първоначално е бил въоръжен само с оръдие. Но през 1960 г. на него започнали да закачат две Р-3С.
         МиГ-19ПФ - пригоден за всяко време изтребител - прехващач.
     МиГ-19ПМ - прехващач - ракетоносец/ 1955год./ Без оръдейно въоръжение. Екипиран с четири ракети с радио-командна система за насочване и РПС "Изумруд".
     МиГ-19ПМУ, СМ-10, СМ-20, СМ-ЗО, МиГ-19СУ - опитни изтребители - прехващачи. Били построени за изпробване на новите системи на въоръжение на бордовото оборудване, двигателя, старта с катапулта и др.
         СМ-12ПМУ - експериментална модификация с допълнителени ускорители.
         МиГ-19ПУ /СМ-51/ - малосерийна войскова модификация с допълнителени ускорители.
         СМ-50 - експериментална модификация с допълнителни ускорители.

Предназначение: фронтови изтребител прехващач Основни тактико-технически данни: Дължина - 12.285 m Височина - 4.10 m Тегло (празен) - 5800 kg Тегло (макс.) - 8825 kg Разпереност - 7.154 m Скорост (max - при земята)- 1300 km/h Число М - 2.05 Далечина на полета - 1470 km Практически таван - 17500 m Екипаж - 1 Силова установка - двигател Р-25-300(МиГ-21БИС) Въоръжение – 23 mm оръдие ГШ-23, управляеми ракети "въздух-въздух" - Р-60,Р-3С, Р-2С, Р-2Р., Бомби до 1000кг, 4 блока неуправляеми ракетни снаряди(НУРС) - С-5 или 4 броя НУРС С-24 калибър 240mm.

                 МиГ-21 е един от най-забележителните бойни самолети в световната авиационна история. Малък, бърз и издържлив, този самолет е участвал в повече военни конфликти, от който и да е друг.
   Надеждният му двигател, лесната поддръжка и възможността му за кацане на грундови полоси са го направили най-успешният изтребител за всички времена. МиГ-21 е на въоръжение на летище Граф Игнатиево от 1963 г., а МиГ-21бис от 1983 г.
                    МиГ-21бис е последният серийно произвеждан вариант на този прочут самолет. Новият двигател Р-25-300 с тяга на форсаж 6850 kgf. e с промени в горивната система и отстранява голяма част от недостатъците на предходните модификации. Изтребителят е произвеждан в две разновидности, първата по-близка до М и МФ, а по-късната, на въоръжение в момента в авиобаза Граф Игнатиево има ново навигационно оборудване (радиосистема за близка навигация - РСБН) и намален относителен разход на гориво. Въведена е система за допълнителен форсаж на височини 0-4000 м, при което тягата достига за 3 мин до 9900 kgf и подобрена РЛС (радиолокационна станция) с възможност за работа в условия на смущения.  
   Въоръжен е с едно двуцевно 23 мм оръдие ГШ-23 със скорострелност около 3400 изстрела в минута и боекомплект от 250 снаряда. МиГ-21бис е единственият от фамилията 21, който има възможност да носи 6 бр. управляеми ракети, от които 4 Р-60 на външните пилони, подкачени на сдвоени пускови устройства. За атака по земни цели може да носи 4 блока с по 16/32 броя неуправляеми 57 мм ракетни снаряди или голямокалибрени 240 мм ракети, а също и две бомби от 100 до 500 кг.
                     МиГ-21 е реактивният изтребител с най-дълъг "стаж" в българската авиация, дългогодишна школа за бойни авиатори, на чийто криле от години лежи отговорността за въздушния суверенитет на Република България.
  Модификации били на въоръжение във ВВС на РБългария:
  МиГ-21 Ф13 Първият изтребител на българските ВВС, с възможност за полет със скорост по - голяма два пъти от звуковата. Двигател Р-11Ф-300 с тяга на форсаж 5570 кгс. В конуса за регулиране на въздухозаборника е разположена антената на радиодалекомер СРД-5 за нуждите на прицела. Има едно 30 мм оръдие. Първият МиГ-21 на летище Граф Игнатиево.
  МиГ-21ПФ Оборудван с РЛС РП-21Сапфир. Антената се намира в конуса на въздухозаборника, който вече е всережимен. Зад пилотската кабина има гръбен резервоар за 170 л керосин. Оръдейното въоръжение е премахнато и самолетът е въоръжен само с две ракети Р-3С, поради което шеговито е наречен "гълъб на мира".
  МиГ-21ПФМ Променено е остъклението на пилотската кабина, което остава такова до последния вариант МиГ-21бис. Голямо нововъведение е системата СПС - система за издухване на пограничния слой от горната повърхност на отклонените задкрилки със сгъстен въздух, взет от компресора на двигателя. Отчетена е грешката от липса на оръдейно въоръжение и е предвидена възможност под тялото, на мястото на допълнителния резеревоар, да се подкачва оръдеен контейнер ГП-9 с едно двуцевно оръдие ГШ-23. Спирачният парашут вече е разположен в основата на вертикалната плоскост.
  МиГ-21М Външно прилича на МиГ-21ПФМ, но въоръжението му е усилено, има още два подкрилни пилона за окачване на въоръжение и вградено оръдие ГШ-23 с боезапас от 20 изстрела.
  МиГ-21Р Разузнавателен вариант на МиГ-21ПФМ, който под тялото си носи голям контейнер с многофункционална разузнавателна апаратура.
  МиГ-21МФ Развитие на М-варианта с нов двигател Р-13-300. За съкратен разбег при излитане може да се използват два твърдогоривни ускорителя с тяга по 2500 кгс. Основен недостатък е незадоволителната работа на РЛС.
  МиГ-21УМ Учебно-боен самолет на базата на МиГ21МФ с двигател Ф-13-300 и система СПС на задкрилките. Поради лошата си видимост втората кабина, в която лети инструкторът е оборудвана с оптическа система, позволяваща да се гледа напред при излитане и кацане. Последен учебен вариант, все още на експлоатация в авиобаза Граф Игнатиево.
  МиГ-21бис Последна серийно произвеждана версия на МиГ-21.

            Самолетът е свръхзвуков реактивен изтребител за маневрен въздушен бой, за прехват на цели, летящи в целия диапазон височини и за изпълнение на задачи по щурмуване на земни обекти. Изпълнен е по нормална аеродинамична схема и има интегрална аеродинамична компановка (плавен преход от крило към тяло). Крилото се състои от две конзоли. Връзката крило-тяло е осъществена с наплави, които значително подобряват аеродинамичните качества на системата крило-тяло при маневрен бой с резки преминавания на големи ъгли на атака. Хоризонталното оперение представлява диференциално отклоняем стабилизатор. Вертикалното оперение се състои от два вертикални стабилизатора, снабдени с кормило за посока. В продължението на киловете напред са монтирани гребени с устройства за разхвърляне на топлинни и радиолокационни капани. Фанарът се състои от две части - неподвижна и подвижна, която се отклонява назад и нагоре. При катапултиране тя бива изхвърляна автоматично. В задната част между двигателите, горният и долният щит на въздушната спирачка, е разположен контейнерът за спирачния парашут. Основните въздухозаборници са свръхзвукови, регулируеми, с правоъгълно сечение. За защита на двигателите от засмукване на чужди предмети при излитане, кацане и рулиране, основните въздухозаборници се закриват автоматично със специални капаци, а въздухът, необходим на двигателите, постъпва през допълнителни въздухозаборници, разположени на горната повърхност на наплавите. Двигателят РД-33 е двувален и двуконтурен. Максималната безфорсажна тяга е 49,4kN/5035kgf, а на форсаж варира от 54,9kN/5596kgf до 81,4kN/8340kgf, което осигурява на самолета тяговъоръженост над 1. Общата вместимост на резервоарите в самолета е 4365 литра. Може да се подкачи допълнителен горивен резервоар от 1500 литра. Системата за аварийно напускане включва катапултна седалка К-36ДМ и пиромеханична система за изхвърляне на фанара и катапултиране. Системата осигурява безопасно катапултиране при скорости от 0 до 1400 km/h и височини от 0 до 25000 m. Максималното претоварване при катапултиране достига 18g.   Радиолокационната станция (РЛС) на самолета осигурява откриване на въздушни цели денем и нощем, във всякакви МТО, при наличие на смущения, при водене на маневрен бой с ракети с малка далечина на стрелбата и далечен бой, прехват на самолети и нанасяне на удари по земни цели. Има възможност да следи до 10 цели и да захваща най-опасната. Максималната далечина за откриване на цел от тип изтребител в насрещен курс достига 90-100 km. Самолетът има също така и топлопеленгатор за скрито откриване на целта без използването на РЛС на рaзстояние 15-35 км. Системата за предупреждение - oповестява летеца за облъчване от РЛС на противника, на специален прибор на таблото се изобразява направлението на облъчване, интензивността и типът на приетия сигнал.
    Мощното въоръжение на МиГ-29 позволява унищожаването на цели на дистанции от 200 m до 60 km.
  Р-27Р - ракета с пасивна радиолокационна ГСН. Максималната далечина на пуска е 60 km, а минималната 20 km.
  Р-73 - oсновната ракета за близък въздушен бой. Характеристиките на тази ракета позволяват поразяването на всякакви видове въздушни цели, включително и високоманеврени и такива, създаващи топлинни смущения. Далечината на пуск срещу цел в предната полусфера е 30 km. Претоварването на самолета-носител в момента на пуска може да бъде 10g, а на самолета-цел до 12g.
  Р-60МК - ракета за близък въздушен бой, която има максимална далечина на пуска 1,5 km.
  Бордовото оръдие е ГШ-30-1, с калибър 30 mm и боекомплект 149 снаряда. Ефективната далекобойност при стрелба с оръдието е 200-800 m, а по наземни цели достига 1200-1800 m.
   Максималната маса на бомбовото въоръжение е 2000 kg.   Неуправляемите ракети са два типа С-8, изстрелвани от 20-зарядни контейнери, както и изстрелвани поединично С-13 и С-24, също така контейнери УБ-32-57 с НУРС тип С-5.

Л-39