posted by Admin
on Mon, 02/02/2015 - 13:13
| Краят на полетната смяна, краят на работната седмица и на месец януари и...един достоен край на дълъг професионален път в редовете на българските Военновъздушни сили. Противно на ежедневните мероприятия след приключване на полетите, когато самолетната стоянка опустява, тогава - на 30 януари, следобедът бе различен! Пред самолетите вървяха забързани военнослужещи и цивилни служители, по-умълчани от обикновено, някак самовглъбени... Наближаваше 15.00 ч., когато командирът на базата бригаден генерал Иван Лалов щеше да приеме строя. Един офицер, облечен в син костюм с майорски пагони стоеше с изправена осанка, точно до бойното знаме и бе вперил поглед в машините пред него. Какво ли си мислеше в този момент майор Чавдар Маринков? Дали, че на тези самолети бе посветил хиляди дни и нощи в продължение на 32 години като авиационен инженер, дали че изтребителите, и колегите и приятелите му тук, бяха станали вече като семейство или просто се опитваше да запечати в съзнанието си тази уж ежедневна за него гледка....самолети на старта. Малко, но ценни са тези толкова истински моменти в живота, когато хем те обзема дълбока тъга, хем чувство на удовлетворение, плаче ти се, но се усмихваш небрежно, а сърцето ти е заседнало като буца сирене в гърлото и само едно леко потреперване на устната издава ураганът от емоции в душата ти. И после...целуваш ритуално „за сбогом“ бойното знаме, получаваш признания, много снимки, но най-вече топли прегръдки и жестове от скъпи колеги и приятели! Не може да се пише за това, то се съпреживява.... |
||
|
|
||
  |
||
