Музей

     Музеят на летище Долна Митрополия е създаден през 1983 г. с цел да представи важни събития, както от историята на българското въздухоплаване, така и от живота и дейността на военното формирование.

     Експозиционното пространство конструктивно е разделено на три зали, всяка от които допълва внушението за градивната дейност на първопроходците на авиационната идея и техните достойни наследници.

     През 2007 г. експозиционното разположение на музея е обновено.

    В изложбените зали са представени експонати от музейната колекция на бившето Военновъздушно училище, от Стаята на воинската слава на поделение 24870 – Каменец и материали, постъпили като дарения от приятели на музея.

      

     Зала №1 е подчинена на идеята да се очертае реалния принос на българската военна авиация за защита на националната кауза.

   Присъствието на Указа на Княз Фердинанд от 1906 г., с който се обявява създаването на Въздухоплавателно отделение към железопътната дружина не е случайно. Освен предоставената чисто познавателна информация, той неизбежно внушава идеята, че само три години след братята Райт „малка България” вече има своето първо въздухоплавателно формирование.

    Посетителите на музея могат да се запознаят и да се докоснат до отминалите събития чрез съхранените архивни документи.

    Ксерокопията на бойните дневници на трите аеропланни отделение дават ценна информация за началото на използването на авиацията като бойно средство, поставено на 16.10.1912 г. от поручиците Радул Милков, Продан Таракчиев, както и за първата жертва на българската бойна авиация – поручик Христо Топракчиев. Посетителите могат да се осведомят и за бойната дейност по време на Балканската война. Представеното изложение на генерал Янков, командир на инженерните войски в района на Одрин, разкрива реалното участие и принос на аеропланното и балонното отделение за извоюване на славната победа от Втора българска армия, свързана с овладяване на Одринския укрепен район. Изложени са и документи, свързани с участието на българската авиация в Първата и Втората световна война.

    Подобаващо внимание е отделено на материалите, открити в ДВИА - гр. Велико Търново, които проследяват началото на строителството на летище Долна Митрополия в периода 1939 г. - 1942 г., както и неоценимия принос на Изтребителната школа за подготовката на изтребителите, защитавали родното небе през 1943 г. – 1944 г.

    Емоционалното въздействие върху посетителите се допълва и от изложените експонати, които проследяват подвига и саможертвата на нашите летци в едни от най-тежките дни на изпитания за Родината.

    Символичният вечен огън върху стилизираният обелиск е приютил снарядите от „ГШ-23”, в които се съхранява пръст от гробовете и лобните места на български летци, написали най-славните и паметни страници на българската бойна авиация.

   Уникалните материали, свързани с героичното противодействие, оказано от българските изтребителни орляци на въздушно-настъпателната операция на съюзниците насочена срещу столицата София и други обекти от територията на страната се радват на всестранен интерес. Сред тях се открояват отломките на самолет Ме-109/G-6, с който загива в неравен бой командирът на 692 ято от 3/6 изтребителен орляк поручик Любен Кондаков. В близост до тях, в съседната витрина мирно съжителстват парчета от обшивката на свалени от българските Въздушни войски американски бомбардировачи „Б-17” и „Б-24.” За трагичните събития, разиграли се в небето на България от този период, свидетелства също така и спасителният парашут на член от екипажа на американски бомбардировач, загубил двубоя с българските изтребители.

     Героичното участие на славните български парашутисти в боевете за Стражин, Страцин и Куманово възкръсва пред гостите на музея чрез съхраненото в една от витрините изтеглящо въже от парашут „RC-20, който е бил на въоръжение в парашутната дружина, числяща се към този период в състава на Въздушните войски.

    За да се запази за поколенията спомена за авиационната техника, приета на въоръжение в Българските ВВС, в голяма витрина са показани макети на самолетите от различните периоди в авиационната ни история.

     

   Зала № 2 отразява обучението на различните категории състав след 1945 година, когато в летищен район Долна Митрополия се пребазира Военновъздушното училище „Георги Бенковски”.

В нея могат да се видят уникални експонати от началото на авиационното обучение у нас като: печата на Въздушните учебни школи в Казанлък, сигналната тръба „призовавала първите поколения курсанти от НВВУ „Георги Бенковски”, летателната книжка на легендарния летец Петко поп Ганчев, Указът, с който се обявява Военновъздушното училище за висше учебно заведение, генералският кител и фуражка на един от най-дългогодишните началници на ВНВВУ „Г. Бенковски”- генерал-майор Димитър Караджиков, знамена, богат снимков материал и др.

     

     Зала № 3 отразява обучението на кадри до наши дни.

    В тази зала напълно заслужено е отделено централно място на пълномащабния пилотажен тренажор „ТЛ-29”, приет на въоръжение през далечната 1969 г. За времето на неговата експлоатация до 2002 г. той дава криле на 33 випуска от училището.

    Интерес предизвикват и летателното оборудване, височинните костюми, средствата за аварийно напускане на самолета - парашути, фанар с катапултна седалка на самолет  МиГ-21 и др.

   В тази зала се проследяват спортните достижения на Бенковци, както и интеграционната дейност с чуждестранни военноучебни заведения, за които свидетелстват експонираните купи, плакети и подаръци от делегациите, посетили района.

    Музейният комплекс включва и външна експозиция, в която са представени реални макети на самолетите УМиГ-15, МиГ-17, МиГ-21, L-29, както и ЗРК „Двина”, разположени около Дома на културата и в района на централната алея.