Началото

       Изтребителна школа за висш пилотаж

     Началото на дейността по изграждане на летищната инфраструктура и казармения фонд на летище Долна Митрополия се поставя със Заповед на Министъра на войната  № 46/28.09.1939 г. С нея се урежда назначаването на специална комисия, която има за основна задача да определи точните граници на мястото в землището на с. Долна Митрополия, избрано за бъдещо летище. Дейността и се определя въз основа на чл. 14 – 18, чл. 24, ал.2 и чл. 28, ал.2 от „Наредба – закон за земното устройство на въздухоплаването”.

     Строителната програма, стартирала успешно през 1939 г. – 1940 г. се финализира в периода 1941 г. – 1942 г.

    В изпълнение на заповед №46/12.03.1942 г. на Командира на Въздушните войски временният командир на 6-ти изтребителен полк отдава своя заповед №41/26.03.1942 г., в която обявява реда за пребазиране на земния и въздушния ешелон на новото постоянно летище Долна Митрополия.

    Земният ешелон под ръководството на аеротехника на Школата офицерски кандидат Недялко Христов Ловджиев се пребазира с влак на 25.03.1942 г. до новото летище с готовност да посрещне самолетите на следващия ден.

    Въздушният ешелон под ръководството на капитан Добри Доневски излита в 09,20 ч. от летище Марино поле и в 10,40 ч. каца на летище Долна Митрополия, където е радушно посрещнат от местната общественост.

    За Командир на Изтребителната школа – Долна Митрополия е назначен капитан Добри Бочев Доневски, а за инструктори – летците подпоручик Петър Димитров Манолев, подофицер Йордан Фердинандов Петров и подофицер Недко Колев Недев. Като инструктори в Школата малко по-късно са изпратени и поручиците Димитър Светлозаров Списаревски и Богдан п.Йорданов Илиев.

     Началото на летателната дейност на новопостроеното летище се поставя на 26.03.1942 г.

    Няколко месеца след пребазирането на Школата, след като капитан Д. Доневски е приет във Военната академия, за командир на Школата е назначен капитан Кръстьо Антонов Атанасов.

     Изтребителната школа

     Изтребителната школа дава своя реален принос за подготовката на бъдещите защитници на нашите въздушни простори.

     В защита небето на България през 1943 г. – 1944 г. те изправят снага и влизат в противоборство с едни от най-развитите и мощни военновъздушни флотове като тези на САЩ и Англия.

    През първата половина на месец септември и до края на месец ноември 1944 г. оцелелите в тежките боеве инструктори и летци, преминали обучението си в Школата, са отново във вихъра на боя. С това те дават своя героичен дан за признаване приноса на България за победата над фашизма.

    Ветераните от Школата участват и в започналия процес на трансформация на Въздушните войски и тяхното изграждане и модернизиране в съответствие с новите реалности на времето.